Jan 3, 2010, 7:12 PM

Побеля

  Poetry
641 0 1

Утихна поривът лудешки на страстта

и се посипа сняг на мъдростта.

Заглади зъберите и чукарите,

и нрава неудобен на чепатите.

 

 

И стана тихо като във памук -

без болка и пазарен шум.

И без стремеж към съвършенство...

Изчезна някакво вълшебство!

 

 

Утихна вятърът на младостта.

Покри земята сняг на старостта.

И няма вече звън, искри и плам.

Животът си тече съвсем по план...

 

От неизменното начало -

към неизменния финал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...