Fabiana (Галя Николова)
216 821
23 ago 2005, 15:00

Побелял си... 

  Poesía
833 0 4
Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли...
Все същият си,
непокорен,
по хлъзгавите ти
пътеки все вървя.
Млади бяхме
и колко бързо
времето изтече,
като буйна
пролетна река.
Стискахме греблата
здраво, но пръстите ни
вече са вдървени.

Уморено гушиш се
до мойто рамо,
а малката рисува
с пръстче по стъклото
и пита: "Дядо,
купи ли ми шоколад?"

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??