Побелял си...
Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли...
Все същият си,
непокорен,
по хлъзгавите ти
пътеки все вървя.
Млади бяхме
и колко бързо
времето изтече,
като буйна
пролетна река.
Стискахме греблата
здраво, но пръстите ни
вече са вдървени.
Уморено гушиш се
до мойто рамо,
а малката рисува
с пръстче по стъклото
и пита: "Дядо,
купи ли ми шоколад?"
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли...
Все същият си,
непокорен,
по хлъзгавите ти
пътеки все вървя.
Млади бяхме
и колко бързо
времето изтече,
като буйна
пролетна река.
Стискахме греблата
здраво, но пръстите ни
вече са вдървени.
Уморено гушиш се
до мойто рамо,
а малката рисува
с пръстче по стъклото
и пита: "Дядо,
купи ли ми шоколад?"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
