"Достигнах истината сам.
Отпих от тишината
малка глътка разум.
И те забравих...
Слязох в долината
и започнах отначало..."
Ах, този Разум... - приятел или враг? Често ми се иска да сме неразумни... Може би тогава ще можем истински да се радваме на това, което Негово Величество Животът ни предоставя... Любов, топлина, светлина... Щастливи в неразумността! Вечната невидима борба - между Разума и Душата... А толкова хубаво би било... Да останеш на върха и да се наслаждаваш на творението си - "в росата и дъжда, и хоризонтите"...
Много, много ми хареса стихът ти, Данчо! Обичам да чета Поезията ти - нежна и чувствена, мъдра и провокираща!
Харесва ми...честна,искрена изповед...дори ми напомня Башо-"стигни върха на просветлението,после слез сред обикновеният живот"...е,не е същото,но си на прав път... Поздрави,Йордан!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.