катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
22 jun 2007, 18:34

Почакай!

  Poesía
868 0 12
Почакай!
Не съм те запомнила още!
Къде са онези очи?
Които сънувах в проклетите нощи -
горящи, безумни очи!

Къде са звездите, които притисках
със страх към туптящата гръд?
Да пръсна сърцата им златни не исках!
Светулки в трънливия път!

Къде са онези лози прежадняли,
които поливах със дъжд от сълзи?
А твоите бесни, лумтящи пожари
изгаряха всичко през прах и стени...

Къде са брезите, които шептяха,
че всичко е миг от безвремие!
Сега искаш само от мен да избягаш!
Но чакай!
Душата къде ми е?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0