Jun 22, 2007, 6:34 PM

Почакай!

  Poetry
870 0 12
Почакай!
Не съм те запомнила още!
Къде са онези очи?
Които сънувах в проклетите нощи -
горящи, безумни очи!

Къде са звездите, които притисках
със страх към туптящата гръд?
Да пръсна сърцата им златни не исках!
Светулки в трънливия път!

Къде са онези лози прежадняли,
които поливах със дъжд от сълзи?
А твоите бесни, лумтящи пожари
изгаряха всичко през прах и стени...

Къде са брезите, които шептяха,
че всичко е миг от безвремие!
Сега искаш само от мен да избягаш!
Но чакай!
Душата къде ми е?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...