22 июн. 2007 г., 18:34

Почакай!

872 0 12
Почакай!
Не съм те запомнила още!
Къде са онези очи?
Които сънувах в проклетите нощи -
горящи, безумни очи!

Къде са звездите, които притисках
със страх към туптящата гръд?
Да пръсна сърцата им златни не исках!
Светулки в трънливия път!

Къде са онези лози прежадняли,
които поливах със дъжд от сълзи?
А твоите бесни, лумтящи пожари
изгаряха всичко през прах и стени...

Къде са брезите, които шептяха,
че всичко е миг от безвремие!
Сега искаш само от мен да избягаш!
Но чакай!
Душата къде ми е?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...