22 июн. 2007 г., 18:34

Почакай!

867 0 12
Почакай!
Не съм те запомнила още!
Къде са онези очи?
Които сънувах в проклетите нощи -
горящи, безумни очи!

Къде са звездите, които притисках
със страх към туптящата гръд?
Да пръсна сърцата им златни не исках!
Светулки в трънливия път!

Къде са онези лози прежадняли,
които поливах със дъжд от сълзи?
А твоите бесни, лумтящи пожари
изгаряха всичко през прах и стени...

Къде са брезите, които шептяха,
че всичко е миг от безвремие!
Сега искаш само от мен да избягаш!
Но чакай!
Душата къде ми е?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...