почакай
Знам, че си някъде там и гледаш звездите в небето.
Отмяташ коса, усмихваш се, леко въздишаш,
мечтаеш за силна любов, която изпепелява сърцето.
Копнееш за ласка, без обич не искаш да дишаш.
А аз те сънувам, да знаеш, най-малко през вечер.
Прегръщам те силно, косите ти галя и трепва сърцето,
ръката държа ти, говоря ти нежно, усмихвам се леко.
А в миг се събуждам и вече те няма -
отново съм в плен на самотата студена.
През нощ те сънувам, не знам как изглеждаш,
дали те познавам, дали съм те виждал.
Не знам ти коя си, но ще обещая:
неспирно ще търся докато намеря
очите ти топли, гласа ти неземен.
Заедно ще бъдем и ще те обичам,
но само те моля за едничка услуга:
почакай ме още при тебе да дойда,
почакай ме малко, и ще те намеря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъчезар Todos los derechos reservados
