5 янв. 2016 г., 07:49

почакай

671 0 3

Знам, че си някъде там и гледаш звездите в небето.

Отмяташ коса, усмихваш се, леко въздишаш,

мечтаеш за силна любов, която изпепелява сърцето.

Копнееш за ласка, без обич не искаш да дишаш.

А аз те сънувам, да знаеш, най-малко през вечер.

Прегръщам те силно, косите ти галя и трепва сърцето,

ръката държа ти, говоря ти нежно, усмихвам се леко.

А в миг се събуждам и вече те няма -

отново съм в плен на самотата студена.

През нощ те сънувам, не знам как изглеждаш,

дали те познавам, дали съм те виждал.

Не знам ти коя си, но ще обещая:

неспирно ще търся докато намеря

очите ти топли, гласа ти неземен.

Заедно ще бъдем и ще те обичам,

но само те моля за едничка услуга:

почакай ме още при тебе да дойда,

почакай ме малко, и ще те намеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежно и искрено!
  • Мила и топла мечтателност Имам един въпрос - защо започва римувано и ритмично, а втората половина няма рима и ритъм?
  • Тя ще иска да бъдеш нейното неопределено време,
    а не фас пауза - готов ли си

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...