Crixus (Лъчезар)
4 2
Jan 5, 2016, 7:49 AM

почакай 

  Poetry » Love
487 0 3

Знам, че си някъде там и гледаш звездите в небето.

Отмяташ коса, усмихваш се, леко въздишаш,

мечтаеш за силна любов, която изпепелява сърцето.

Копнееш за ласка, без обич не искаш да дишаш.

А аз те сънувам, да знаеш, най-малко през вечер.

Прегръщам те силно, косите ти галя и трепва сърцето,

ръката държа ти, говоря ти нежно, усмихвам се леко.

А в миг се събуждам и вече те няма -

отново съм в плен на самотата студена.

През нощ те сънувам, не знам как изглеждаш,

дали те познавам, дали съм те виждал.

Не знам ти коя си, но ще обещая:

неспирно ще търся докато намеря

очите ти топли, гласа ти неземен.

Заедно ще бъдем и ще те обичам,

но само те моля за едничка услуга:

почакай ме още при тебе да дойда,

почакай ме малко, и ще те намеря.

© Лъчезар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много нежно и искрено!
  • Мила и топла мечтателност Имам един въпрос - защо започва римувано и ритмично, а втората половина няма рима и ритъм?
  • Тя ще иска да бъдеш нейното неопределено време,
    а не фас пауза - готов ли си
Random works
: ??:??