Jan 5, 2016, 7:49 AM

почакай

  Poetry » Love
668 0 3

Знам, че си някъде там и гледаш звездите в небето.

Отмяташ коса, усмихваш се, леко въздишаш,

мечтаеш за силна любов, която изпепелява сърцето.

Копнееш за ласка, без обич не искаш да дишаш.

А аз те сънувам, да знаеш, най-малко през вечер.

Прегръщам те силно, косите ти галя и трепва сърцето,

ръката държа ти, говоря ти нежно, усмихвам се леко.

А в миг се събуждам и вече те няма -

отново съм в плен на самотата студена.

През нощ те сънувам, не знам как изглеждаш,

дали те познавам, дали съм те виждал.

Не знам ти коя си, но ще обещая:

неспирно ще търся докато намеря

очите ти топли, гласа ти неземен.

Заедно ще бъдем и ще те обичам,

но само те моля за едничка услуга:

почакай ме още при тебе да дойда,

почакай ме малко, и ще те намеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много нежно и искрено!
  • Мила и топла мечтателност Имам един въпрос - защо започва римувано и ритмично, а втората половина няма рима и ритъм?
  • Тя ще иска да бъдеш нейното неопределено време,
    а не фас пауза - готов ли си

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...