Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам –
че как да се събудя щом те няма?!
Не знаейки какво е да си сам –
ще мисля, че е зрителна измама.
Затуй ще спя, задълго ще заспя –
в съня ми има парещ чар и нежност.
Очи, които смеят се в дъжда,
коси развети в палава копнежност.
И твойте длани с моите трептят,
и две сърца са в ритъм на едно.
Ще спя защото чувствам топлина
и искам да е в мен – години сто!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados