3 may 2011, 20:17

Почакай ме, любов...

  Poesía
953 0 3

Връщам се в миналите дни,

когато със мълчание убивахме

и заличавахме последните следи

на това, което с тебе имахме.

 

Съжалявам за прикритите си чувства,

за неказаните думи, за спестената любов.

Съжалявам, да си идеш че те пуснах

и сама останах в този свят суров.

 

Разхождам се в спомените бледи,

повтарям всяка премълчана нежност...

Измъчват думи като песни неизпети...

 и отчайвам се от тази безнадежност.

 

Ако можех времето назад да върна,

с мълчание не ще запълвам дните,

а с нежни думи и любов ще те обгърна...

Почакай ме, любов... Върни се.

 

Илияна Дадарова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...