3 may 2011, 20:17

Почакай ме, любов...

  Poesía
952 0 3

Връщам се в миналите дни,

когато със мълчание убивахме

и заличавахме последните следи

на това, което с тебе имахме.

 

Съжалявам за прикритите си чувства,

за неказаните думи, за спестената любов.

Съжалявам, да си идеш че те пуснах

и сама останах в този свят суров.

 

Разхождам се в спомените бледи,

повтарям всяка премълчана нежност...

Измъчват думи като песни неизпети...

 и отчайвам се от тази безнадежност.

 

Ако можех времето назад да върна,

с мълчание не ще запълвам дните,

а с нежни думи и любов ще те обгърна...

Почакай ме, любов... Върни се.

 

Илияна Дадарова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...