Почакай ме, любов...
Връщам се в миналите дни,
когато със мълчание убивахме
и заличавахме последните следи
на това, което с тебе имахме.
Съжалявам за прикритите си чувства,
за неказаните думи, за спестената любов.
Съжалявам, да си идеш че те пуснах
и сама останах в този свят суров.
Разхождам се в спомените бледи,
повтарям всяка премълчана нежност...
Измъчват думи като песни неизпети...
и отчайвам се от тази безнадежност.
Ако можех времето назад да върна,
с мълчание не ще запълвам дните,
а с нежни думи и любов ще те обгърна...
Почакай ме, любов... Върни се.
Илияна Дадарова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Или Дадарова Все права защищены
