May 3, 2011, 8:17 PM

Почакай ме, любов...

  Poetry
954 0 3

Връщам се в миналите дни,

когато със мълчание убивахме

и заличавахме последните следи

на това, което с тебе имахме.

 

Съжалявам за прикритите си чувства,

за неказаните думи, за спестената любов.

Съжалявам, да си идеш че те пуснах

и сама останах в този свят суров.

 

Разхождам се в спомените бледи,

повтарям всяка премълчана нежност...

Измъчват думи като песни неизпети...

 и отчайвам се от тази безнадежност.

 

Ако можех времето назад да върна,

с мълчание не ще запълвам дните,

а с нежни думи и любов ще те обгърна...

Почакай ме, любов... Върни се.

 

Илияна Дадарова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...