May 3, 2011, 8:17 PM

Почакай ме, любов...

  Poetry
947 0 3

Връщам се в миналите дни,

когато със мълчание убивахме

и заличавахме последните следи

на това, което с тебе имахме.

 

Съжалявам за прикритите си чувства,

за неказаните думи, за спестената любов.

Съжалявам, да си идеш че те пуснах

и сама останах в този свят суров.

 

Разхождам се в спомените бледи,

повтарям всяка премълчана нежност...

Измъчват думи като песни неизпети...

 и отчайвам се от тази безнадежност.

 

Ако можех времето назад да върна,

с мълчание не ще запълвам дните,

а с нежни думи и любов ще те обгърна...

Почакай ме, любов... Върни се.

 

Илияна Дадарова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...