23 oct 2016, 17:18  

Почивно време

  Poesía » Otra
493 0 0

Почивно време

 

Красиви дни, слънчеви и многоцветни,

без капчица тревожност, без дъждовни нотки.

 

Облачните мисли вятърът разсее,

сълзливи болки преобърна във смирение.

 

И тялото ми няма тежест –

почти не стъпвам, пърхам като пеперуда.

Колко малко ми е нужно,

усещам щастие, полуда...

 

Днес съм тук, утре – там, 

а после – някъде, където и да е...

За малко ще живея във безвремие,

но пак посока ще задам:

 

Отдавам се на волности, игри,

предавам сетивата на наслада...

Безцелно в своя темп върви

почивно време – заслужена награда!

 

Зарежда ме морето със синята безкрайност.

Балканът ме прегръща с Величествена цялост.

А сгушеното в пасторала, такова мъничко, но ценно

на свойта простота ме подчинява.

 

Възтържествува в мен духовното,

привлечено от стойностите на културата,

преплетено в история на Родното 

и чуждо въплъщение в архитектурата.

 

Готова съм – напълно обновена,

суетната ми същност е задоволена.

Обръщам пътя, работата ме зове –

градът ме вика в реалното си битие.

 

(Кrasi Geneva – 04. 09. 2016 г.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

написах го в любия ми град Несебър, който ме вдъхновява и зарежда

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...