Почивно време

Красиви дни, слънчеви и многоцветни,

без капчица тревожност, без дъждовни нотки.

Облачните мисли вятърът разсее,

сълзливи болки преобърна във смирение.

И тялото ми няма тежест –

почти не стъпвам, пърхам като пеперуда.

Колко малко ми е нужно,

усещам щастие, полуда...

Днес съм тук, утре – там, 

а после – някъде, където и да е...

За малко ще живея във безвремие,

но пак посока ще задам:

Отдавам се на волности, игри,

предавам сетивата на наслада...

Безцелно в своя темп върви

почивно време – заслужена награда!

Зарежда ме морето със синята безкрайност.

Балканът ме прегръща с Величествена цялост.

А сгушеното в пасторала, такова мъничко, но ценно

на свойта простота ме подчинява.

Възтържествува в мен духовното,

привлечено от стойностите на културата,

преплетено в история на Родното 

и чуждо въплъщение в архитектурата.

Готова съм – напълно обновена,

суетната ми същност е задоволена.

Обръщам пътя, работата ме зове –

градът ме вика в реалното си битие.

(Кrasi Geneva – 04. 09. 2016 г.)