Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
22 ene 2014, 23:28

Почти 

  Poesía
486 0 4

Хора спят повити в целофан –

или само частите от тях. Или останки.

Други спят повити във юрган –

от коприна, тъй де – свила. Симуланти.

 

Бягащи в един и същи коридор –

към една и съща цел, с различно темпо.

А животът все не е вмирисан зарзават...

Не е и виртуозното кресчендо.

 

Вероятно нещо по средата... На ръба.

Шум от прелетял през празниците делник.

Смъртник, гледащ през ръба на пропастта.

Поглед от хралупата на сляп вечерник.

 

Нищо де, нали сме част от хаос.

Всяка лудост значи миг нормалност.

Красотата на света е плавен валс, ала

изтанцуван от сакатата реалност.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за отзивите!
  • Силно! Кара те да се замислиш. А в мен провокира въпроса Всяка лудост ли значи миг нормалност, или всяка нормалност - миг лудост.. (:
  • Правдив и смислен стих с привидна небрежност,
    хареса ми много и особено - сентенциозният край!
  • "Нищо де, нали сме част от хаос.
    Всяка лудост значи миг нормалност.
    Красотата на света е плавен валс, ала
    изтанцуван от сакатата реалност."

    !!!

    Болезнена истина и силно послание...
Propuestas
: ??:??