Почти

Jan 22, 2014, 11:28 PM

Poetry

485 0 4

Хора спят повити в целофан –

или само частите от тях. Или останки.

Други спят повити във юрган –

от коприна, тъй де – свила. Симуланти.

Бягащи в един и същи коридор –

към една и съща цел, с различно темпо.

А животът все не е вмирисан зарзават...

Не е и виртуозното кресчендо.

Вероятно нещо по средата... На ръба.

Шум от прелетял през празниците делник.

Смъртник, гледащ през ръба на пропастта.

Поглед от хралупата на сляп вечерник.

Нищо де, нали сме част от хаос.

Всяка лудост значи миг нормалност.

Красотата на света е плавен валс, ала

изтанцуван от сакатата реалност.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hunterszone (Константин Дренски)

2014-01-24T17:26:58+02:00

Благодаря за отзивите!
Nightingale (Вероника)

2014-01-23T18:01:13+02:00

Силно! Кара те да се замислиш. А в мен провокира въпроса Всяка лудост ли значи миг нормалност, или всяка нормалност - миг лудост.. (:
krchernev (Красимир Чернев)

2014-01-23T09:22:07+02:00

Правдив и смислен стих с привидна небрежност,
хареса ми много и особено - сентенциозният край!
Ена (Елена Гоцева)

2014-01-23T08:21:39+02:00

"Нищо де, нали сме част от хаос.
Всяка лудост значи миг нормалност.
Красотата на света е плавен валс, ала
изтанцуван от сакатата реалност."

!!!

Болезнена истина и силно послание...