Почти
Хора спят повити в целофан –
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор –
към една и съща цел, с различно темпо.
А животът все не е вмирисан зарзават...
Не е и виртуозното кресчендо.
Вероятно нещо по средата... На ръба.
Шум от прелетял през празниците делник.
Смъртник, гледащ през ръба на пропастта.
Поглед от хралупата на сляп вечерник.
Нищо де, нали сме част от хаос.
Всяка лудост значи миг нормалност.
Красотата на света е плавен валс, ала
изтанцуван от сакатата реалност.
© Константин Дренски All rights reserved.
