Почти
Това, дето мене ме будеше
със котешки нокти в корема,
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения...
Това, що кръвта ми подпали
със огън от болка и сладост,
горчеше на ситни кристали
и пареше в пресните рани...
Това, през морета и хълмове,
което все тъй се завръщаше,
със сляпата вяра във бъдното,
след всяко прибързано тръгване.
Това, необятното, бялото,
фонтан от безброй светлини.
Небесната тежест на цялото...
За тебе то беше "почти".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
