Това, дето мене ме будеше
със котешки нокти в корема,
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения...
Това, що кръвта ми подпали
със огън от болка и сладост,
горчеше на ситни кристали
и пареше в пресните рани...
Това, през морета и хълмове,
което все тъй се завръщаше,
със сляпата вяра във бъдното,
след всяко прибързано тръгване. ...