12 jun 2023, 11:56

Почти

  Poesía
373 3 2

Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря
вино̀ – христова кръв,  
просещият довчера,
днес е търговец пръв.
Алчни ръце и пръсти,
сребърниците – бол,   
измамници – чевръсти...
Голият пак е гол.
Една глупачка скита
сама назад-напред,
душицата си вплита
в поредния куплет.
Ни черна е, ни бяла,
върви и си мълчи,
света ви цял побрала
в добрите си очи.
Опитва се да храни
бездомните мечти...
Сред гарвани и врани.
Успява ли? Почти.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...