Почти
Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря
вино̀ – христова кръв,
просещият довчера,
днес е търговец пръв.
Алчни ръце и пръсти,
сребърниците – бол,
измамници – чевръсти...
Голият пак е гол.
Една глупачка скита
сама назад-напред,
душицата си вплита
в поредния куплет.
Ни черна е, ни бяла,
върви и си мълчи,
света ви цял побрала
в добрите си очи.
Опитва се да храни
бездомните мечти...
Сред гарвани и врани.
Успява ли? Почти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
