Крилете черни към небето блясват,
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат
в перата му сияят огледално,
тишината сваля свойто було
и гордата осанка се изправя.
В застиналата приказна омая
блещука гладка синева,
треви зелени, дъхави поляни,
а по средата - черен диамант!
Водата нежно потреперва,
гората затаява дъх
сребристи капки се разплискват
изрисуват в езерото път...
Неземно мамеща картина,
в кристално чистите води
смолисто черен лебедът отплава,
изпращам го с разплакани очи,
защото
приказка
такава
няма...!
© Весела Маркова Todos los derechos reservados