Почти любов
Изглеждаше почти като любов,
почти на щастие приличаше.
И сякаш за тях ти беше готов,
Любима дори ме наричаше...
Но после следваше мълчание,
като да беше безразличие,
сякаш ти липсваше желание,
изглеждаше като отричане.
А после всичко се повтаряше,
пак и пак, почти успях да свикна.
Сърцето бавно се затваряше,
ту искано и ту отритнато.
Уморих се, свърши ми вярата,
загубих надежда, начаках се,
пих, но не си утолих жаждата,
натъгувах се и наплаках се...
Това ще е последния абзац
аз няма повече за теб да пиша.
Не знам любов ли е или ерзац,
но мина на командно дишане.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ива ВалМан Todos los derechos reservados
