Почти нереални
Почти нереални
Звездите ще помоля да не светят
и слънцето поне ден да не изгрява,
луната облак да скрие
и само тъмна нощ да остане.
Вятър в клоните да вее,
птици да прелитат с жален крясък,
да затворя очи за секунда,
да забравя, че аз пак съм тук.
Пътища бавно се вият,
в живота ни лудо влетяват
спомени, мечти, любови,
кому ли са нужни, не зная.
Върху белия лист ще напиша,
за сподавените ридания,
за болката, която раздира
и носи ми само страдания.
Поклони се за това, че отне
малкото, което ти дадох,
поклони се за миговете дарени
и за споделената радост.
Никой никога не може
да отнеме мечтите вълшебни,
и това, да бъдем различни,
по-силно нас ни привлича.
Да загърбим това, що вгорчава
дните, нощите, утрини ранни,
и да бъдем такива, каквито сме,
не скрити, а истински, почти нереални.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
