Почти нереални
Звездите ще помоля да не светят
и слънцето поне ден да не изгрява,
луната облак да скрие
и само тъмна нощ да остане.
Вятър в клоните да вее,
птици да прелитат с жален крясък,
да затворя очи за секунда,
да забравя, че аз пак съм тук.
Пътища бавно се вият,
в живота ни лудо влетяват
спомени, мечти, любови, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация