27 mar 2017, 0:31

Почти в дилема

  Poesía » Civil
630 5 10

Събрал съм скромен капитал - 

за семеен бизнес, бих го дал, 

но изпаднал съм почти в дилема - 

къде да си реша, проблема?... 

 

Как да почна бизнес тука, 

като трябва, хич да не ми пука, 

денонощен труд, за без пари 

и спокойно да не може, да се спи?! 

 

Нужен е дебел портфейл

и показване - в имейл,

продажби много - on line, 

спонсори, финанси - fine! 

 

Здрави нерви, непукизъм

и огромен стоицизъм, 

да имаш дяволско търпение,

докато ти пуснат - разрешение!.... 

 

Само че, къде ли да го почна? 

Бюрокрацията тук, спъва ме нарочно! 

Ще се ориентирам във чужбина - 

готов съм още утре, да замина! 

 

Тук, начинание е трудно, всяко, 

на българина - дупе да е яко! 

Държавата все обещава да помага, 

но на "ен-та" степен, го отлага! 

 

Не казвам, че в чужбина ще е леко

и ще вървя по утъпкана пътека, 

но от работа, не ме е страх, 

а тук, и с работа - съм сиромах! 

 

Не останаха приятели в страната. 

всички вадят си "навън" - храната... 

Все трябва някакси, да оцелявам

и ще замина - тъй решавам! 

 

Чрез Интернет и технологии модерни, 

ще сме родолюбци, верни - 

скайп избирам и емотикони, 

че тука, вълчи глад ме гони! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Васе, Гавраиле благодаря че поспряхте при мен, харесахте и коментирахте! Желая ви нов творчески ден!
  • Опитай...
    и това е вариант
    със скайп и емотикони
    и със...мъничко талант.
    Поздрав!
  • Трудно решение. Навън е само за трудолюбиви хора, родени с късмет. Поздрави!
  • Благодаря ви Стойчо, Еси, Лора! Радвам се, че се отбихте на страничката ми!
  • Наслукаааа!И поздравче от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...