27.03.2017 г., 0:31

Почти в дилема

624 5 10

Събрал съм скромен капитал - 

за семеен бизнес, бих го дал, 

но изпаднал съм почти в дилема - 

къде да си реша, проблема?... 

 

Как да почна бизнес тука, 

като трябва, хич да не ми пука, 

денонощен труд, за без пари 

и спокойно да не може, да се спи?! 

 

Нужен е дебел портфейл

и показване - в имейл,

продажби много - on line, 

спонсори, финанси - fine! 

 

Здрави нерви, непукизъм

и огромен стоицизъм, 

да имаш дяволско търпение,

докато ти пуснат - разрешение!.... 

 

Само че, къде ли да го почна? 

Бюрокрацията тук, спъва ме нарочно! 

Ще се ориентирам във чужбина - 

готов съм още утре, да замина! 

 

Тук, начинание е трудно, всяко, 

на българина - дупе да е яко! 

Държавата все обещава да помага, 

но на "ен-та" степен, го отлага! 

 

Не казвам, че в чужбина ще е леко

и ще вървя по утъпкана пътека, 

но от работа, не ме е страх, 

а тук, и с работа - съм сиромах! 

 

Не останаха приятели в страната. 

всички вадят си "навън" - храната... 

Все трябва някакси, да оцелявам

и ще замина - тъй решавам! 

 

Чрез Интернет и технологии модерни, 

ще сме родолюбци, верни - 

скайп избирам и емотикони, 

че тука, вълчи глад ме гони! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, Гавраиле благодаря че поспряхте при мен, харесахте и коментирахте! Желая ви нов творчески ден!
  • Опитай...
    и това е вариант
    със скайп и емотикони
    и със...мъничко талант.
    Поздрав!
  • Трудно решение. Навън е само за трудолюбиви хора, родени с късмет. Поздрави!
  • Благодаря ви Стойчо, Еси, Лора! Радвам се, че се отбихте на страничката ми!
  • Наслукаааа!И поздравче от мен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...