Животът почука на вратата ми,
когато в него появи се ти.
Сърцето си аз ти отворих тихо
и оттогава нося в себе си небето.
И когато влезе в съществото ми,
тишината как звучи - прошепна ми.
И пътека от цветя разстла пътя ни,
там в лъчите на слънцето изгрели.
И розите смеят се като звездите,
а зимата и лятото се сляха в глас
и влюбиха се есента и пролетта,
и превърнаха се в огън като нас… ...