Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...

Две целувки, допир и усмивка,
Вкус на нещо... вече не се сещам...
Дъх на вино и копринени завивки -
Спомени от тайните ни срещи.

Беше август, може би януари?
Малко ми е мътно вече всичко...
Зная, че се срещнахме на гарата -
Още от тогава те обичам.

Влака хванахме и слязохме накрая,
С множество копнежи, без пари...
Нито покрив, само сладостна омая -

Двама влюбени със множество мечти.

Ала минаха години от тогава,
Ти си само спомен и усещане.
Почнала съм много да забравям,
Вече ми е трудно да се сещам...

Уморих се да те търся щом заспя,
Вече трудно виждам снимките ни стари.
Ти отдавна се предаде на смъртта...
Прах и спомени... и няколко китари...