Вървя под дъжда, сама,
силен вятър развява косите ми,
очите ми се насълзяват,
пада първата сълза.

Вървя под дъжда, сама
и си мисля,
дали ако ти беше до мен,
щях да усещам такъв студ в сърцето си,
такава силна болка.

Вървя под дъжда, сама,
вървя по празния булевард
и срещам собствената си самота
сред хилядите капки дъжд.

Вървя под дъжда, сама
и виждам спомени тъжни,
твоите очи, твоите ръце
в безкрайното черно небе.

Вървя под дъжда, сама...
Дали това си ти?
Миражът в края на тунела,
милостиня от звездите,
капка любов сред капките вода...