16 oct 2022, 23:13

Под една и съща луна

  Poesía
1.2K 0 4

 

Едно и също небе

прегръща всички градове.

Значи ние с тебе всъщност

сме съграждани.

Съединени сме

с невидими връзки,

макар, че в различни държави

сме раждани.

Сутрин с малко закъснение

едно и също слънце

над главите ни грее.

И дъждът, който в твоя град

преди час се изля,

сега вече се изсипва

и върху моята глава.

И вятърът, който до скоро

галеше твоята коса,

вече и моята докосва.

Със същата сантименталност.

И едно топло чувство,

което в душата ти расте,

в този същия момент

вече покълва и във мене.

Едно и също красиво чувство,

родено едновременно  

под една и съща луна

между двама граждани на света.

А всичко започна от това,

че и двамата посред нощ

с часове се взирахме в нея.

От два различни балкона,

в два различни града,

на две различни държави.

Обхванати от необяснима

любовна апнея, едновременно

спираща дъха ни.

 

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...