16 oct 2022, 23:13

Под една и съща луна

  Poesía
1.2K 0 4

 

Едно и също небе

прегръща всички градове.

Значи ние с тебе всъщност

сме съграждани.

Съединени сме

с невидими връзки,

макар, че в различни държави

сме раждани.

Сутрин с малко закъснение

едно и също слънце

над главите ни грее.

И дъждът, който в твоя град

преди час се изля,

сега вече се изсипва

и върху моята глава.

И вятърът, който до скоро

галеше твоята коса,

вече и моята докосва.

Със същата сантименталност.

И едно топло чувство,

което в душата ти расте,

в този същия момент

вече покълва и във мене.

Едно и също красиво чувство,

родено едновременно  

под една и съща луна

между двама граждани на света.

А всичко започна от това,

че и двамата посред нощ

с часове се взирахме в нея.

От два различни балкона,

в два различни града,

на две различни държави.

Обхванати от необяснима

любовна апнея, едновременно

спираща дъха ни.

 

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....