Под Кривата Круша
На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша.
Погледнах нагоре и... (Що за човек?)
замери ме някой нахално с огризка...
О, край! Разбълбуках се! (Кипнах, демек.)
А той ме погледна и взе да се киска:
- Отдавна не кацат тъдява жени...
(Простете, забравил съм свойте обноски.)
Какво Ви доведе по тез ширини?
(Купувам души срещу кредит на вноски!)
- Но чуйте... - подхванах със нотка на яд -
така ли, за Бога, държите се с дама?!
- "За Бога" ли? В грешка сте. Нашият свят
е АДСКИ различен. И тук Бог го няма.
Провеждаме избори всеки април -
избираме лидер на Кривата Круша.
И той управлява със своя си стил.
(А жител съм... аз... и самичък се слушам...)
И някъде в космоса падна звезда.
В съседна галактика чак се усети,
че Дяволът пусна самотна сълза.
(А адските сЪлзи са сякаш конфети.)
- Не щете ли, драга, (Почти е април!)
за кмет да се пробвате в нашето село?
... Кажете ми, Дяволът толкова мил...
(Да моли?) Какво ли до там е довело?!
- Зареждам метлата (че няма бензин)
и курс към Земята поемам веднага!
На Кривата Круша ѝ стига един,
а дяволи двама накуп не прилягат.
Помаха ми с кърпичка, тръгна назад.
И повече никога друг не покани
на странния Крушов космически Ад
да бъде (почти) едноличен стопанин...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
