Под Кривата Круша
На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша.
Погледнах нагоре и... (Що за човек?)
замери ме някой нахално с огризка...
О, край! Разбълбуках се! (Кипнах, демек.)
А той ме погледна и взе да се киска:
- Отдавна не кацат тъдява жени...
(Простете, забравил съм свойте обноски.)
Какво Ви доведе по тез ширини?
(Купувам души срещу кредит на вноски!)
- Но чуйте... - подхванах със нотка на яд -
така ли, за Бога, държите се с дама?!
- "За Бога" ли? В грешка сте. Нашият свят
е АДСКИ различен. И тук Бог го няма.
Провеждаме избори всеки април -
избираме лидер на Кривата Круша.
И той управлява със своя си стил.
(А жител съм... аз... и самичък се слушам...)
И някъде в космоса падна звезда.
В съседна галактика чак се усети,
че Дяволът пусна самотна сълза.
(А адските сЪлзи са сякаш конфети.)
- Не щете ли, драга, (Почти е април!)
за кмет да се пробвате в нашето село?
... Кажете ми, Дяволът толкова мил...
(Да моли?) Какво ли до там е довело?!
- Зареждам метлата (че няма бензин)
и курс към Земята поемам веднага!
На Кривата Круша ѝ стига един,
а дяволи двама накуп не прилягат.
Помаха ми с кърпичка, тръгна назад.
И повече никога друг не покани
на странния Крушов космически Ад
да бъде (почти) едноличен стопанин...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
