daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
Feb 15, 2012, 7:50 PM

Под Кривата Круша 

  Poetry » Humour
1922 1 11

На Хък

 

 

Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша.

Погледнах нагоре и... (Що за човек?)
замери ме някой нахално с огризка...
О, край! Разбълбуках се! (Кипнах, демек.)
А той ме погледна и взе да се киска:

- Отдавна не кацат тъдява жени...
(Простете, забравил съм свойте обноски.)
Какво Ви доведе по тез ширини?
(Купувам души срещу кредит на вноски!)

- Но чуйте... - подхванах със нотка на яд -
така ли, за Бога, държите се с дама?!
- "За Бога" ли? В грешка сте. Нашият свят
е АДСКИ различен. И тук Бог го няма.

Провеждаме избори всеки април -
избираме лидер на Кривата Круша.
И той управлява със своя си стил.
(А жител съм... аз... и самичък се слушам...)

И някъде в космоса падна звезда.
В съседна галактика чак се усети,
че Дяволът пусна самотна сълза.
(А адските сЪлзи са сякаш конфети.)

- Не щете ли, драга, (Почти е април!)
за кмет да се пробвате в нашето село?
... Кажете ми, Дяволът толкова мил...
(Да моли?) Какво ли до там е довело?!

- Зареждам метлата (че няма бензин)
и курс към Земята поемам веднага!
На Кривата Круша ѝ стига един,
а дяволи двама накуп не прилягат.

Помаха ми с кърпичка, тръгна назад.
И повече никога друг не покани
на странния Крушов космически Ад
да бъде (почти) едноличен стопанин...

 

 

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Свързани произведения
Те, лудите вещици нямат души
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poetry » Other
Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно, ...
  568  3  8 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??