svetlitschka (Светличка)
554 4789
9 abr 2021, 1:15  

Под ледена кора 

  Poesía » De amor
353 4 13

 

 

Разпадам се на атоми горчилка,
разтварям се в дъждовната вода.
Спасена от надвисваща бесилка
застивам под кората на леда.

 

Замръзват раните и отболяват,
утихва вятърният вой и щурм.
Клепачите блажено натежават,
присънва ми се раят сред мочур.

 

Открехват се приветливите двери, 
целебно нежна музика звучи.
Посяга свободата да намери
последният ми порив към лъчи.

 

Това е само сън недосънуван,
прозвънва по кристали мисълта.
Непревземаем връх, непророкуван,
неоткриваем като любовта.

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла, Мария, радвам се, че ти допадна сънят. ⚘
  • Тук си намерих едно бисерче, което бях пропуснала, но сега му се насладих с цялата си душа!👏
    Благодаря за удоволствието, Светулче!🤗🌹
  • Ще очаквам с нетърпение смяната на хладното годишно време с пролетта.☺
  • "... ето какво ще стори с вас любовта, за да прозрете тайните на сърцето си и чрез това ново познание да станете частица от сърцето на живота.. ала ако поради страх дирите само покоя на любовта и нейната наслада,... вървете в свят без годишни времена.." Усетих и благодарственост, заради "целебната музика".
  • Благодаря за споделеното,Кети!⚘
  • Недостижимият връх е там, където е покоят!
  • Благодаря ви, че позволихте да ви докосна, много ме развълнувахте!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Пожелавам ти, да полетиш високо над леда на крилете на Любовта!
  • Много е хубаво!
  • Много талантливо написано!Хареса ми и те поздравявам!
  • Хубав стих. Поздрав.
  • Браво! Този стих е великолепно постижение!!!
Propuestas
: ??:??