Под ледена кора
Разпадам се на атоми горчилка,
разтварям се в дъждовната вода.
Спасена от надвисваща бесилка
застивам под кората на леда.
Замръзват раните и отболяват,
утихва вятърният вой и щурм.
Клепачите блажено натежават,
присънва ми се раят сред мочур.
Открехват се приветливите двери,
целебно нежна музика звучи.
Посяга свободата да намери
последният ми порив към лъчи.
Това е само сън недосънуван,
прозвънва по кристали мисълта.
Непревземаем връх, непророкуван,
неоткриваем като любовта.
© Светличка All rights reserved.
