6 ago 2008, 13:04

Под летните дървета

  Poesía
598 0 7
 

Под летните дървета

На ново мълчание

Сиви

Остригани коси

Пияно вкопчени в шепите ми...

 

... и мирише на вино

Изветряло

Но някак

По наивно от деца

Бяга от мен по поляните

Под летните дървета

На ново мълчание

 

Къде останаха облаците

Които след детството ми

Засвириха тъжно

 

И гръмотевични бури

Вече няма да има

Сирени няма вече да вият

Защото

Пак сме щастливи

Стари

И скъсани

Сивкави

Като дрипи опръскани

Със мирис и спомен за отлетялото време

Океани

Живот

И премеждия

 

Обичам ви

Целувам ви

И чакам да се обадите

С книга под главата ми

Спя

Под летните дървета

На ново мълчание

 

06.08.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...