Под линия

Когато се влюбих във теб

и заобичах силните ти ръце

краката

които идваха

за да вземат от любовта ми

помолих те

да не късаш чувствата ми

като стар трамваен билет

те са ми нужни

от въздуха повече.

Ти ми призна

в друг морен и слабоумен следобед

не пътуваш в трамвай

летиш нависоко

над малките хора и техните болести.

Облаците турбулентно убиват

червените чувствени знаци

в кръвта

и сърцето ти е

вече стар трамваен билет.

Един хартиен къс

не може да побере

освен няколко линии

и униформени букви.

Чувствата са

провинциалност.

А другото е бяла умност.