20 sept 2009, 20:38

Под моста

870 0 0

Сега идва отново прилив от спомени.

Отново си сам пред звездите

Мечти заковават се горе,

спомени падат до теб.

И там, под моста, вървиш и си спомняш.

Ледено усещане.

Болка безсрамна лети.

Усмивки се губят във мрака,

вълни заливат те шумно.

Но ти си вървиш… под моста.

Блести, всичко блести.

Море от сълзи.

Затъмнение след изгрев.

Лъчите вече топят те.

Небето е светло, но спомени още до тебе лежат.

Вървиш си вече над моста,

но гладно крещиш.

Дом мрачно, зловещо те дебне.

Вечно във него стоиш,

а моста стои си там тъжно.

Под лунното отражение звездите отново не спят.

Унасяне.

Възвръщане.

Зашеметен си и пак под моста си вървиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бори Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....