Сега идва отново прилив от спомени.

Отново си сам пред звездите

Мечти заковават се горе,

спомени падат до теб.

И там, под моста, вървиш и си спомняш.

Ледено усещане.

Болка безсрамна лети.

Усмивки се губят във мрака,

вълни заливат те шумно.

Но ти си вървиш… под моста.

Блести, всичко блести.

Море от сълзи.

Затъмнение след изгрев.

Лъчите вече топят те.

Небето е светло, но спомени още до тебе лежат.

Вървиш си вече над моста,

но гладно крещиш.

Дом мрачно, зловещо те дебне.

Вечно във него стоиш,

а моста стои си там тъжно.

Под лунното отражение звездите отново не спят.

Унасяне.

Възвръщане.

Зашеметен си и пак под моста си вървиш.