25 jun 2006, 16:06

Под небето наведено, над Кръста

  Poesía
717 0 12
Днес е онзи светъл празник.
Камбаните на черквата не бият.
Небето е наведено над кръста,
над хората със всичко свое.
Но пред Храма,
Около Храма,
На улицата,
Лица...
Лежащи просякини,
Жени на токчета,
пушещи всекидневните си цигари,
с викащите си деца,
Искащите да се махнат,
Блъскащите се хора,
Чакащите на опашка.
В очите дневната омраза,
В сърцата празно,-
Не празнично!
Ще искат прошка ли?!
Те се пререждат,
Блъскащите се хора,
Като в автобус,
Като на светофар,
Като в деня,
Като в Грубата
всеядност на всичките дни.
Хората под кръста
Се мразят,
И псуват,
Не чуват,
Бързат,
Да си идат!
Искат
Да прегърнат телевизора,
Да се облегнат,
Да легнат,
Да ядат,
От телевизора,
И да пият от него...
По – бързо да приключва всичко!
По – бързо да се ниже празникът!
Лица.
На улицата,
Около Храма,
Под небето наведено,
Чакат,
Изправени,
Изпъчени,
Над просякините,
Над малките кръстове.
Говорят високо,
Хилят се жадно...
Под небето наведено,
Над кръста,
Над малките кръстове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...