Днес е онзи светъл празник. Камбаните на черквата не бият. Небето е наведено над кръста, над хората със всичко свое. Но пред Храма, Около Храма, На улицата, Лица... Лежащи просякини, Жени на токчета, пушещи всекидневните си цигари, с викащите си деца, Искащите да се махнат, Блъскащите се хора, Чакащите на опашка. В очите дневната омраза, В сърцата празно,- Не празнично! Ще искат прошка ли?! Те се пререждат, Блъскащите се хора, Като в автобус, Като на светофар, Като в деня, Като в Грубата всеядност на всичките дни. Хората под кръста Се мразят, И псуват, Не чуват, Бързат, Да си идат! Искат Да прегърнат телевизора, Да се облегнат, Да легнат, Да ядат, От телевизора, И да пият от него... По – бързо да приключва всичко! По – бързо да се ниже празникът! Лица. На улицата, Около Храма, Под небето наведено, Чакат, Изправени, Изпъчени, Над просякините, Над малките кръстове. Говорят високо, Хилят се жадно... Под небето наведено, Над кръста, Над малките кръстове...
Когато те чета сякаш попадам в един непознат за мене свят и ми се иска
докрай да прегърна моят си свят различният от този.
Но зная, колко си прав и колко са истински твоите стихове!
Благодаря ти, че ми напомняш за него за да не забравя все пак къде живея!
Поздравления!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.