Под небето наведено, над Кръста
Днес е онзи светъл празник.
Камбаните на черквата не бият.
Небето е наведено над кръста,
над хората със всичко свое.
Но пред Храма,
Около Храма,
На улицата,
Лица...
Лежащи просякини,
Жени на токчета,
пушещи всекидневните си цигари,
с викащите си деца,
Искащите да се махнат,
Блъскащите се хора,
Чакащите на опашка.
В очите дневната омраза,
В сърцата празно,-
Не празнично!
Ще искат прошка ли?!
Те се пререждат,
Блъскащите се хора,
Като в автобус,
Като на светофар,
Като в деня,
Като в Грубата
всеядност на всичките дни.
Хората под кръста
Се мразят,
И псуват,
Не чуват,
Бързат,
Да си идат!
Искат
Да прегърнат телевизора,
Да се облегнат,
Да легнат,
Да ядат,
От телевизора,
И да пият от него...
По – бързо да приключва всичко!
По – бързо да се ниже празникът!
Лица.
На улицата,
Около Храма,
Под небето наведено,
Чакат,
Изправени,
Изпъчени,
Над просякините,
Над малките кръстове.
Говорят високо,
Хилят се жадно...
Под небето наведено,
Над кръста,
Над малките кръстове...
Камбаните на черквата не бият.
Небето е наведено над кръста,
над хората със всичко свое.
Но пред Храма,
Около Храма,
На улицата,
Лица...
Лежащи просякини,
Жени на токчета,
пушещи всекидневните си цигари,
с викащите си деца,
Искащите да се махнат,
Блъскащите се хора,
Чакащите на опашка.
В очите дневната омраза,
В сърцата празно,-
Не празнично!
Ще искат прошка ли?!
Те се пререждат,
Блъскащите се хора,
Като в автобус,
Като на светофар,
Като в деня,
Като в Грубата
всеядност на всичките дни.
Хората под кръста
Се мразят,
И псуват,
Не чуват,
Бързат,
Да си идат!
Искат
Да прегърнат телевизора,
Да се облегнат,
Да легнат,
Да ядат,
От телевизора,
И да пият от него...
По – бързо да приключва всичко!
По – бързо да се ниже празникът!
Лица.
На улицата,
Около Храма,
Под небето наведено,
Чакат,
Изправени,
Изпъчени,
Над просякините,
Над малките кръстове.
Говорят високо,
Хилят се жадно...
Под небето наведено,
Над кръста,
Над малките кръстове...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
