11 mar 2010, 13:23

Под опиянение

  Poesía
968 0 2

Подпийнала и леко вяла,

се разхождам в мисълта си.

И избликват изпод алкохола

хиляди спомени и правя гримаси.

 

 

Веднъж бях щастлива, усмихвам се,

друг път честичко съм нещастна - плача.

Понякога съм изнервена и сприхава,

от алкохола доста се плаче.

 

 

Но все пак моментното опиянение

ми влияе добре, без съмнение.

И се заричам и утре да пробвам

от тази алкохолна отрова.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само да уточня не съм Пияница мразя алкохола ненавиждам пияни хора.Просто когато се почерпя на някой повод и ставам меланхолична.Тогава ми идват някакви стихове.Много болки имам и като пийна ме напъва мъка.Това е.
  • И така от ден на ден ставаш зависима от алкохола!Пробвай с нещо друго - пиши стихове,срещай се с хора,намери си хоби!И бъди щастлива!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...