11 mar 2010, 13:23

Под опиянение

  Poesía
966 0 2

Подпийнала и леко вяла,

се разхождам в мисълта си.

И избликват изпод алкохола

хиляди спомени и правя гримаси.

 

 

Веднъж бях щастлива, усмихвам се,

друг път честичко съм нещастна - плача.

Понякога съм изнервена и сприхава,

от алкохола доста се плаче.

 

 

Но все пак моментното опиянение

ми влияе добре, без съмнение.

И се заричам и утре да пробвам

от тази алкохолна отрова.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само да уточня не съм Пияница мразя алкохола ненавиждам пияни хора.Просто когато се почерпя на някой повод и ставам меланхолична.Тогава ми идват някакви стихове.Много болки имам и като пийна ме напъва мъка.Това е.
  • И така от ден на ден ставаш зависима от алкохола!Пробвай с нещо друго - пиши стихове,срещай се с хора,намери си хоби!И бъди щастлива!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....