28 ene 2018, 19:08  

Под падаща звезда 

  Poesía » Del paisaje, Civil
538 1 0


На хълма там, така красив, божествен,
под паметника със автомат въоръжен -
в подножието му - съвсем естествен
струи бунар и те примамва в летен ден.

 

А там отсреща - нейде от небето
дванайсет стиха рецитира стария Сахат.
Душата ми поспря се да послуша, там където
превалва стръмното тепе Рахат.

 

От Джумаята - чак до Коюмджиевата къща
по улица Съборна всеки ден
звучи латерната... и с музиката връща
баща ми, детството и спомена във мен.

 

Докато си почивам, ще направя спирка
за да се спре да бие моето сърце
Ще купя за сина ми глинената свирка
в грънчарницата - до онуй кюше.

 

И ако искам някъде отново да се връщам
Ще мина пак отново вдъхновен
На Златю Бояджиев покрай къщата...
и под онази падаща звезда над мен.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??