28 ene 2018, 19:08  

Под падаща звезда

908 1 0


На хълма там, така красив, божествен,
под паметника със автомат въоръжен -
в подножието му - съвсем естествен
струи бунар и те примамва в летен ден.

 

А там отсреща - нейде от небето
дванайсет стиха рецитира стария Сахат.
Душата ми поспря се да послуша, там където
превалва стръмното тепе Рахат.

 

От Джумаята - чак до Коюмджиевата къща
по улица Съборна всеки ден
звучи латерната... и с музиката връща
баща ми, детството и спомена във мен.

 

Докато си почивам, ще направя спирка
за да се спре да бие моето сърце
Ще купя за сина ми глинената свирка
в грънчарницата - до онуй кюше.

 

И ако искам някъде отново да се връщам
Ще мина пак отново вдъхновен
На Златю Бояджиев покрай къщата...
и под онази падаща звезда над мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...