На хълма там, така красив, божествен,
под паметника със автомат въоръжен -
в подножието му - съвсем естествен
струи бунар и те примамва в летен ден.
А там отсреща - нейде от небето
дванайсет стиха рецитира стария Сахат.
Душата ми поспря се да послуша, там където
превалва стръмното тепе Рахат.
От Джумаята - чак до Коюмджиевата къща
по улица Съборна всеки ден
звучи латерната... и с музиката връща
баща ми, детството и спомена във мен. ...