28 янв. 2018 г., 19:08  

Под падаща звезда

907 1 0


На хълма там, така красив, божествен,
под паметника със автомат въоръжен -
в подножието му - съвсем естествен
струи бунар и те примамва в летен ден.

 

А там отсреща - нейде от небето
дванайсет стиха рецитира стария Сахат.
Душата ми поспря се да послуша, там където
превалва стръмното тепе Рахат.

 

От Джумаята - чак до Коюмджиевата къща
по улица Съборна всеки ден
звучи латерната... и с музиката връща
баща ми, детството и спомена във мен.

 

Докато си почивам, ще направя спирка
за да се спре да бие моето сърце
Ще купя за сина ми глинената свирка
в грънчарницата - до онуй кюше.

 

И ако искам някъде отново да се връщам
Ще мина пак отново вдъхновен
На Златю Бояджиев покрай къщата...
и под онази падаща звезда над мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...