slanceto (Мария)
30 113
21 dic 2005, 19:52

Под прозореца сирени 

  Poesía
1016 0 4

Под прозореца сирени

неочаквани съвсем,

много, много и за мене,

ти до тях – обикновен.

Свирят мощните сирени,

бързо се събра тълпа

и съседи разярени:

- Тоя пък със тез цветя?!

Ти ме гледаш препариран,

горе аз стоя сама,

от прозореца се взирам,

още миг ще устоя.

После ще се втурна лудо

да прегърна лудостта

и ще кажеш, че си влюбен

и че късно го разбра.

Днес така ме изненада

чак сърцето ми се спря,

старомодна серенада,

но ми завидя света.

А сега какво да правя?

Да простя ли на мъжа,

който вчера не забрави

да изневери в нощта.

Знаеш ли, ще те оставя

вън до калните коли,

хубав си, но с теб се давя

от обиди и лъжи.

Много повече е нужно

от романтика и чар

и не искам на жените чужди

да отнемам ценен дар.

Затова върви, сега те чака

списък от сами жени,

имаш работа - и двата

телефона ти звънят.

Сърдя се! Уви, така е,

ала те разбирам пак.

Снощи - няма как да знаеш

ти изневерих и аз.

Е, не беше сладострастник,

нито уникален мъж,

но ми каза - днес е празник,

че целуна ме веднъж.

После нарисува птица

върху моето бедро,

птицата намери птица

и си свиха там гнездо.

Аз не искам да развалям

птичешкия мезонет...

Благодаря, от мен похвала,

лъжеш, ала имаш чест.

Имаш даже угризения

и такъв момчешки чар,

ще приема извинения,

приеми и мойте в дар.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??