Под прозореца сирени
Под прозореца сирени
неочаквани съвсем,
много, много и за мене,
ти до тях – обикновен.
Свирят мощните сирени,
бързо се събра тълпа
и съседи разярени:
- Тоя пък със тез цветя?!
Ти ме гледаш препариран,
горе аз стоя сама,
от прозореца се взирам,
още миг ще устоя.
После ще се втурна лудо
да прегърна лудостта
и ще кажеш, че си влюбен
и че късно го разбра.
Днес така ме изненада
чак сърцето ми се спря,
старомодна серенада,
но ми завидя света.
А сега какво да правя?
Да простя ли на мъжа,
който вчера не забрави
да изневери в нощта.
Знаеш ли, ще те оставя
вън до калните коли,
хубав си, но с теб се давя
от обиди и лъжи.
Много повече е нужно
от романтика и чар
и не искам на жените чужди
да отнемам ценен дар.
Затова върви, сега те чака
списък от сами жени,
имаш работа - и двата
телефона ти звънят.
Сърдя се! Уви, така е,
ала те разбирам пак.
Снощи - няма как да знаеш
ти изневерих и аз.
Е, не беше сладострастник,
нито уникален мъж,
но ми каза - днес е празник,
че целуна ме веднъж.
После нарисува птица
върху моето бедро,
птицата намери птица
и си свиха там гнездо.
Аз не искам да развалям
птичешкия мезонет...
Благодаря, от мен похвала,
лъжеш, ала имаш чест.
Имаш даже угризения
и такъв момчешки чар,
ще приема извинения,
приеми и мойте в дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
