„Ние сме завинаги нова генерация

                               С кървящи от мъка и болка очи

                                     Знаем, че за нас няма компенсация

И повръщаме върху надеждата за по-добри дни”

                                                                                               Димитър Воев

Под стоманените подпори

Се полюшвам

Тихо свиркам

На себе си

Над мен е искочил

Стражът на неоновите

Покани за ново угощение

По-евтино ми се струва тук

В нестандарта

И е по-тихо от останалото

Малко е сиво

Тягостно

Но е много красиво

Тясно е

Но аз го приемам

Прегръщам го и някак си

Ставаме приятели

И делим частите си и

Остаряваме заедно

Докато смъртта ни...

Всички ли са ни забравили

Викам

Хей

Забравихте ли ни

Така наречената „нова генерация”

Какво се случи с нас

Пасем стадата си

Стрижем се

Не бръснем брадите и мустаците си и

Сме се оставили да ръждясаме

Не се прибираме в гаражите си

И стоим просто

Ръждясваме

            ръждясваме...

...и хей

Казвам

Какво ни направихте

Забравихте ни

Нали

Не ни вкючихте в подялбата

Не ни нахранихте

И затова сега...

Седнал съм тука

Под стоманените подпори

И се полюшвам

Тихо свиркам на себе си

Пуша

Пия

Друсам се

Не слушам...

Какво ни направихте

Питам плачейки

Защо ни изоставихте

Да се влачим

Да падаме

Да се любим с угарките

На изтиващите ни дни

Няма да ви простим

Никога

Защото можехме да имаме

Можехме да бъдем

Да се научим да дишаме

И да мечтаем

Но не...

Никога

27.09.2006